Духът на България

Резултати за: ДУХЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Научете повече за събитието

Ансамбъл „Пирин“, Община Благоевград

Ансамбъл „Пирин” е един от най-известните български фолклорни ансамбли и посланици на българското народно изкуство по света. В ансамбъл „Пирин” работят вече няколко поколения талантливи артисти – певици, музиканти, хореографи и танцьори. В сложния лабиринт от търсения, вкусове, изисквания ансамбъл „Пирин” е намерил своето място със собствена художествена позиция и концепция, защитена достойно в продължение на над 55 години. Създаден е през 1954 година с цел издирване и творческо пресъздаване на българския фолклор, за претворяване на сцената красотата на автентични фолклорни образци, както и създаване на произведения на фолклорна основа с участието на съвременни творци – композитори, музиканти, хореографи, художници, поети.

Повече може да научите тук: http://www.pirin-blgd.com

Атракцион-пикник „Българан“, гр. Казанлък

Атракционно заведение пикник „Българанъ” е разположен в парк Тюлбето в гр. Казанлък, като отваря врати през 2006 г. Това е мястото, където всеки може да се докосне поне за миг до силата на българския дух. Да се почувства жив и да се завърне към корените на миналото, възкръсващи всеки път в песните, разказващи ни за непреклонния дух на българина. Заведението е на открито и е заобиколено от вековна борова гора. Разгърнато е на три нива, заемайки площ от 6 декара. Откриването на заведението  е провокирано от  желанието на  туроператорски фирми за организиране на пикници за организирани чуждестранни и български туристи. Първоначално заведението е било с капацитет 50 места, като в последствие  той  достига 250 – 800 места. В годините Атракционно заведение пикник „Българанъ” се превръща в предпочитано място за родови срещи , фолклорни форуми , организирани мероприятия, корпоративни тържества. Тук се провеждат надигравания, дегустации на вина, посещения на чуждестранни делегации и др.

Повече може да научите тук: www.balgaran.com

„Голямо писане на великденски яйца от Чепинския край“, вестник „Велинградски темпо новини“

„Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край” се роди не в името на рекорда, а за да запази, популяризира и обогати една автентична местна традиция, просъществувала от векове. Писаните с восък и с характерни мотиви великденски яйца са една от културните емблеми на Велинград. Традицията заслужава не само да бъде показана на гостите на Чепинския край, а и всеки желаещ с помощта на местни майстори да създаде и да запази като спомен свое писано яйце в навечерието на Великден. „Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край” обединява съхранение на ценна местна традиция, атракция за туристите и реклама за Велинград не само като СПА столица на Балканите, а и като град и регион с богата история и култура. От 15 години Исторически музей – Велинград работи по своята „Програма Великден” и популяризира старата техника с типичните за Чепинския край орнаменти на писаните яйца с изложби, базари, роботилници и ателиета. Във Велинград работят десетки майсторки на писани яйца, ежегодно и при голям интерес се провежда и конкурс за ученици от местните училища. В града традицията е жива, предава се от поколение на поколение. За да достигне до по-голям брой от гостите на Велинград, организаторите решават в дните преди Великден да организират на центъра на курорта „Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край”.

Повече може да научите тук: www.tempo.velingrad.com

Град-музей Копривщица, Община Копривщица

Между най-високите върхове на Средна гора, в тясна котловина на 1060 м. надморска височина живописно се разстила историческият град Копривщица. Създаден през 14 в., постепенно през вековете градът преживява стопански подем, който му позволява в епохата на Българското Възраждане да се превърне в процъфтяващ културно-просветен център, дал на България плеяда видни дейци – просветители и народни будители, книжовници, общественици, държавници и политици. Тук през 1837 г. отваря врати второто взаимно училище в България, а през 1846 г. е открито първото в страната класно училище. Архитектурата на града е представена от шедьоври на възрожденското строителство, с които и досега се гордеем. Запазени са над 400 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници на културата, 19 от които са със статут „Национално значение“. Обявеният за архитектурен резерват през 1971 година град е едно от съкровищата на България. Копривщица е и съдбоносна дума за българската история. На 20 -ти Април 1876 г., на Калъчевия мост в Копривщица, е поставено началото на Априлското въстание, довело до Освобождението на България.

Повече може да научите тук: http://koprivshtitsa-bg.com/bg/

Еньовден в село Факия, Община Средец

Еньовден се чества на 23 и 24 юни. Празник свързан със слънчевото слънцестоене. Вярвало се че билките събрани вечерта на Еньовден имали най-силен лечебен ефект, така че билкарките и магьосниците обикаляли гори и поляни през тази нощ за да ги събират. Смятало се е, че болестите по света били седемдесет и седем и половина и че имало лек за всички 77 от тях, но не и за последната половина. Жените брали известните им билки като затваряли очи и откъсвали билката с молитва да лекуват нелечимата болест. Обредът се свързва и с ритуални действия за плодородие, здраве и берекет. Във Факия все още свято се тачи еньовденския обред. Той е разгърнат в два дни. Предният ден се налива мълчана вода и се потапят н нея билки, които се наричат за здраве и берекет.  Рано сутринта всичките моми се събират да берат росни билки и да гледат изгрева. В шествие с ритуална натовареност се обикаля селото Малко момиченце на 4-5 години е главното обредното лице т. нар. еньовата буля. Еньовден е един от редките запазени обичаи с целия си олорит на тронските носии, ритуална част и диалект. Обредът е запазен в селата Факия, Момина църква, Долно и Горно Ябълково.

Повече може да научите тук: http://sredets.bg/

Есенен панаир на занаятите, Регионална занаятчийска камара – гр. Пловдив

Есенен Панаир на занаятите стартира на 22 септември и продължи до 25 септември 2016 г.          Ателиетата на 100 майстори от страната и чужбина, бяха отворени всеки ден за демонстрации на петдесет занаята и представяне на майсторските изделия. В Пленера по грънчарство съпътстващ Панаира на занаятите, шест майстори-грънчари от цяла България, представяха тънкостите на занаята. Последният ден на Панаира в импровизирани занаятчийски ателиета, стотици деца  опитаха своите умения. Изделията изработени на Пленера по грънчарство бяха изложени в Галерия „ЗАНАЯТИ”, след което част от тях ще бъдат дарени на Регионален етнографски музей – Пловдив. В рамките на събитието, по Главната улица на Пловдив оживяват стари, изчезващи занаяти, жители и гости на града се потапят в духа и атмосферата на магията на занаятите. Хиляди развълнувани хора, се радват на сръчните ръце на нашите майстори, творящи пред очите им красиви, уникални изделия, които могат да си закупят или да изработят сами и да отнесат в къщи за спомен.

Повече може да научите тук: www.rzkplovdiv.com

Етнографски комплекс „Генгер“, ОП „Генгер“ ЕООД, Община Айтос

В подстъпите на парк „Славеева река“ през 1986 година е изграден Архитектурно-етнографският комплекс „Генгер“, който съхранява архитектурата и традициите на стария град от края на ІХХ и началото на ХХ век. В Алеята на старите занаяти са разположени ателиетата на айтоските майстори, които пазят стария инструментариум за изработката на произведения от традиционния бит на българите. Над „Генгер“ е и единствената в района стена за алпинисти, която привлича в Айтос много клубове за скално катерене. Етнографският комплекс разполага със занаятчийски работилници, в които може да се наблюдава целият производствен процес, както и да се вземе участие в него. Има ателиета по приложни изкуства, медникарство, кошничарство, художествено плетиво, както и хлебарница, в която традиционните обредни погачи, пити и баници биват приготвени по стара българска рецепта в автентични помещения за месене и изпечени на пещ. Според легендите местните грънчари били прочути до най-далечните пазари на Средиземно море, а глинените съдове от Айтос били сравнявани по красота и изящество с тези от Троя. Днес в етнографския комплекс „Генгер“ работи потомък на един от най-старите майстори грънчари в региона.

Повече може да научите тук: https://www.facebook.com/EtnografskiKompleksGenger/

Килимарницата в Костандово, „ХЕМУС“ ООД

Килимите на „ХЕМУС“ ООД  са уникални, направени по традиционна технология, но съчетаващи духа на миналото с мисленето на съвременния  човек. Килимите са уникален български продукт, те не могат да бъдат намерени в масовото производство. Залага се на създаването на уникати, които се създават съобразно спецификата на мястото, където ще влязат и смело са наричани от световни експерти в бранша „истински произведения на изкуството“. Килимът исторически винаги е бил най-скъпата и важна част от интериора. В миналото се е смятал за семейна реликва и инвестиция, защото с времето стойността му нараства. Екипът на ХЕМУС – Велинград има традицията да кани собственика на място, докато килимът е на стана, за да се „подпише” на него (например да върже 2-3 възела, което го прави негов и неповторим), както и да се запознае с тъкачките, които го изработват. Килимарницата стартира  дейността си през 1998 г. и през последните почти 20 години наложи българското качество сред най- високата ниша на европейския пазар. Една любопитна особеност на ръчния килим-уникат е, че с годините и с употребата качеството и цената му нарастват. Килими, които фирмата е създала в началото, вече се появяват по търгове в Западна Европа на двойна стойност.

Част от клиентската листа са: Рилският манастир – стаята на цар Борис III, Британското кралско семейство; Британската национална организация за запазване на културното наследство; Историческият дворец Озбърн  на остров Уайт  във Великобритания, построен като лятна резиденция на кралица Виктория; Кабинетът на бившия британски министър-председател Тони Блеър; Замъкът Аник, в който бе заснета част от филма „Хари Потър“ – килимът в гостната; Джейн  Чърчил  (внучка на Уинстън  Чърчил ); Музей „Алберт“ във Виена; Историческата резиденция Девентър  в Холандия.

Повече може да научите тук: www.hemus-bg.com

Международен фестивал за автентичен фолклор село Дорково

Международния фестивал за автентичен фолклор село Дорково се провежда ежегодно в края на месец юли. Целта на фестивала е да запази и популяризира изворния фолклор, да затвърди ролята на традиционния фолклор за сплотяването на българската общност, да обогати познанията за световното фолклорно богатство, да стимулира народните таланти от различни страни на света, като им предоставя сцена за творческа изява; да спомага за разрастване на културния туризъм и механизмите на културен обмен в България и извън границите и; да обогатява познанията за световното фолклорно богатство; да стимулира общуването между автентичната традиционна култура и съвременното изкуство. Ежегодно в него вземат участие над 4 групи от чужбина и над 60 български. До 2016 год. през сцената на фестивала са минали участници от Италия, Сърбия, Полша, Молдова, Южна Корея, Мексико, Пуерто Рико, Гърция, Македония, Украйна, Израел, Франция, Чехия, Словения, Хърватска, Испания, Колумбия, Турция, САЩ, Узбекистан, Венесуела, Армения и от всички фолклорни области на страната ни. С всяка измината година той се разраства и усъвършенства, популярността му се увеличава както сред българските фолклорни групи, така и в чужбина.

Повече може да научите тук: www.chitalishtedorkovo.alle.bg

Национален фестивал на кешкека и народните умения Радилово, Община Пещера

На 22 и 23 септември 2016 година в село Радилово, община Пещера се проведе уникалният за региона „Фестивал на кешкека и народните умения”, с идеята да се популяризират народните традиции и обичаи на региона и страната, и да се развива културния туризъм. За шеста година акцентът на фестивала, както е видно и от името му, е митичното ястие – кешкек, по рецепта на тракийската богиня „Майка” – Бендида, запазена в селото и предавана от поколение на поколение като легенда. Традиционното за Радилово ястие се приготвя в огромни количества, задължително от жени, когато се роди дете и преди сватба, за да се раздаде на всички. Наред с традициите на Радилово, на открита сцена се представиха традициите на различни селища от България. В традиционната изложба – базар се включиха кулинари, занаятчии, земеделски производители и др. На фестивала се събират производители от региона, които участват в „Онлайн магазин на местните продукти от пазарджишки регион”. Има и разнообразни работилници: тъкане на стан, биене на мляко, месене на хлябове, разучаване на народни песни и танци, ретро фото, портрет от натура, състезанията по мелене на жито и др.

Повече може да научите тук: https://keshafest.alle.bg/

Национален фолклорен събор „Леденика“, Община Враца

Концепцията на националния фолклорен събор „Леденика” е не само запазване, развитие и популяризиране на народните традиции, в частност северняшката сватба,  но и създаване на туристически продукт, насочен към много голяма група. В трите дни на събора самодейни състави и професионални изпълнители, представят богатството на българския песенен и танцов фолклор. Идеята на събора е и да бъдат привлечени различни публики, на които да се предложат традиционни събития като богата фолклорна програма, нестинарски танци, възстановка на исторически събития и др. . Независимо от това, че събитието се провежда за първи път тази година, събитието успя да привлече над 5 хил. посетители. В рамките му се проведе и истинска северняшка сватба с младоженци, които сключиха брак пред около 1500 участници в ритуала. Задължително условие за участие в сватбата беше гостите да бъдат облечени в национални костюми. В  програмата на националния фолклорен фестивал участие взеха над 1100 участника от 55 певчески и танцови колективи от областите: Враца, София, Велико Търново, Перник, Видин, Монтана и Плевен. На две открити сцени беше представено фолклорното богатство от различни етнографски области на България.

Повече може да научите тук: www.vratza.bg

Полети с топловъздушни балони, „Артекс Инженеринг“ АД

Идея е да се популяризират полетите с топловъздушни балони над емблематични природни места в България и да това да се превърне в топ атракция за туристи. На 28 май бе извършен първия полет над Белоградчишките скали, а по-късно такъв бе направен и на Рилските езера. Прикаченото издигане става посредством въжета, вързани за коша, които позволяват на балона да се издига на съответна височина. Привързаният полет е много по-сигурен, но трае не повече от 10 -15 минути. Издигайки балона над крепостта Калето се открива уникална перспектива към приказните природни форми. Организаторите прогнозират, че този вид изживяване ще бъде предпочетено от семейства с деца както и от всички други туристи.

Повече може да научите тук

Празник на Бозата, Община Радомир

Бозаджийството в Радомирско възниква през 1880 г. Празникът е посветен на бозаджийския занаят, с който радомирци са известни в цялата страна. Неговото начало започва от музейната експозиция на бозаджийския занаят в Стойова къща, която е архитектурен паметник на културата от ХІХ век. В нея се прави тържественото откриване на празника. Организира се и възстановка на пазарен ден от същата епоха на старата чаршия. Облечени в национални носии мъже, жени и деца предлагат за продажба продукти, произведени в техните домакинства: низи пипер, домати, тикви, ябълки, яйца, сладка, туршии, сирене, кашкавал, кокошки, зайци и др. В същото време глашатай с тъпан разглася присъствието на бозаджиите, които продават вълшебната напитка. Вестникарчета тичат по чаршията и разнасят вестници с топли новини. Около музиканти с гайди и тъпани  се чуват  песни и се вият хора. Празникът прелива в съвременен вариант на центъра на града, където са обособени щандове на всички радомирски фирми производители на боза. Представят се кулинарни изложби с традиционни радомирски ястия. В специално построена шатра известен готвач приготвя в големи количества кавърма по радомирски – другото емблематично ястие за града. Асистира му възрастна радомирка съхранила в спомените си оригиналната рецепта на нейните баби.

Повече може да научите тук: http://radomir.acstre.com/subsection-498-.html

Ресторант „Щастливеца“, гр. Велико Търново, „Вимар“ ООД

Ресторант „Щастливеца“ дава своето начало през 1997 година във Велико Търново и заимства от Алеко Константинов не само псевдонима, но и връща към интериорните решения, характерни за домашния градски стил в Европа от 30-те години на миналия век. Колекция от вкусове и аромати е мотото на авторите и главните готвачи в кухните на Щастливеца, които неведнъж са представяли успешно България на редица кулинарни фестивали и състезания. Съчетанието на добре приготвена вкусна храна заедно с прелестната гледка към старият град на Велико Търново и елегантната обстановка близка до домашната предизвиква  позитивни усещания в стотици гости на Старопрестолния град. Оригиналното меню е във формат на фотоалбум носещо богат избор на авторски, европейски и национални български ястия. А за всеки сезон старателно подбрано сезонно меню разработено с типичните за сезона продукти. Една от запазените марки на Щастливеца са тематичните вечери, посветени на кухните, музиката и усещанията на различни народи. Идеята на собствениците за ресторант „Щастливеца“ се заражда още докато са били студенти в Свищов. От там е и вдъхновено и името на ресторанта. От самото начало съществуването на ресторанта основната концепция е била: Как  хората да се чувстват като у дома, да бъдат посрещнати като приятели, чрез уютен интериор и запомнящи се ястия.

Повече може да научите тук:

www.shtastliveca.com и https://www.facebook.com/Restaurants.Shtastliveca

Фолклорен събор „Де е българското“, с. Очин дол, Община Мездра

Фестивалът „Де е българското” събира на открита сцена, в ТК „Дядо Йоцо гледа, в дебрите на Врачанския Балкан самодейци, които изпълняват обработени фолклорни песни и танци. През 2016 г. събитието се проведе на 5.06.2016 г. – по църковния календар Неделята на слепия, заради слепия Вазов герой Дядо Йоцо, на когото е кръстен едноименния туристически комплекс. Заявки се приемат почти до последния момент. След уточняване на броя и названията на изпълненията се изготвя подробна програма на събитието и тя се изпраща на всички участници, за да знаят в колко часа трябва да се явяват на сцената. Това е много важно, особено за хората, които пътуват от далечни селища. Община Мездра осигурява транспорт на своите колективи. Всеки колектив или индивидуален участник получава грамота, рекламни шапки и български знаменца за всичките му членове. Няма възрастови ограничения. Грамота се дава и на най-малкия и на най-възрастния участник.

www.mezdra.bg