Туристическа атракция / обект

Резултати за: ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ/ОБЕКТ

Научете повече за атракцията/обекта

Антична вила „Армира“

Вила  „Армира“  е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години. Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено Владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринесоха изключително много за доказването на тракийския произход на основателите й. Първият й владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство, което е организирал още през 50~70-те години на І век сл. Хр., тоест само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим.  Мястото за изграждането на вилата (дома на собствениците) е било специално избрано. То отговаря на изискванията за подобни градежи, описани в древните римски автори Варон и Колумела, които казват, че една вила трябва да бъде построена до голям път, но не на самия път; в красива местност; близо до вода; на южен склон и най-важното до добри съседи . Римският начин на устройване на вилното стопанство и прилагането на архитектурата на римските дворци от Средиземноморието, не оспорва тракийския произход на нейните владетели и принадлежността им към тракийската аристокрация.

Повече може да научите на: http://ivaylovgradtravel.com

Археологически комплекс „Калето“, гр. Мездра

Археологически комплекс „Калето” се намира в Северозападна България,  на входа на гр. Мездра, разположен е върху скалист рид, надвесен над левия бряг на р. Искър и показва на гостите си 7000 години история. Тук може да се види развитието на човешката цивилизация от Каменната епоха до днес. Изграден е  и парк с обсадни машини и уреди за наказания от Средновековието. В експозиционна зала е изложен и макет на крепостта от римския период, показващ разположението на сградите в нея. Показани са и уникални предмети и останки от различните исторически периоди, през които е съществувала крепостта. Предвидени са два маршрута за посетителите – единият обхваща вътрешността на крепостта, а другият е обходен и минава покрай основите на крепостната стена.

Повече може да научите тук: http://kaleto-mezdra.bg/

Археологически резерват „Абритус“, гр. Разград

Абритус е името на античен град известен от изворите с това, че в покрайнините му в люта битка  с готите е загинал римският император Траян Деций. В момента археологическият резерват е прекрасно благоустроена територия като в паркова среда са разположени лапидариуми и реставрирани археологически обекти. Алеите водят към мощни крепостни стени и кули, а посетителят може да ги разглежда с часове. Една от кулите е достъпна за туристите като от нея се открива гледка към целия античен град и далечна панорама на пътя Русе-Варна. Изградени са приемен център и нов интерактивен музей с атракции. Започвайки от археологическата експозиция, пълна с уникални артефакти посетителят по избран маршрут, посетителят може да се запознае с почти цялата римска култура на едно място.

Повече може да научите тук: www.abritus.org

Аудиовизуален спектакъл „Царевград Търнов – Звук и светлина“, гр. Велико Търново

Идеята за създаване на аудио-визуален спектакъл във Велико Търново се заражда в края на 60-те години на 20 век. През януари 1970 г. е взето решение, на висше държавно ниво, проекта да се реализира. През 70-те години се разглеждат оферти за техническата реализация, както и три варианта за сценарий. Одобрен е сценарият на режисьора Въло Радев, а техническата му реализация е възложена на екип с участието на специалисти от Чехословакия. Работата започва през 1980 г., а премиерата на 8-минутния, тогава, спектакъл е през ноември 1985 г., във връзка с честванията на 800 години от въстанието на Петър и Асен. Първото излъчване преминава при изключителен интерес. Над 70 хиляди зрители от цялата страна са свидетели на дългоочакваното събитие. През 1988 г. спектакълът се доразвива и обогатява с нови светлинни и звукови елементи, като се достига до окончателния му вариант, излъчван и до днес.

Повече може да научите тук: www.soundandlight.bg

Белоградчишка крепост, гр. Белоградчик

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата с национално значение през 1985 г. Тя е внушителен архитектурно-строителен и исторически паметник на културата. Разположена е на 610 м надморска височина и върху площ от 10 200 кв. м. От най-високата част на Крепостта се разкрива неповторима панорама. На юг погледът вижда нагънатото било на Стара планина от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини и Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Белоградчишката крепост заема стратегическо място между Старопланинските проходи – „Свети Никола” и „Кадъбоаз”. Възниква през І-ІІІ век след Христа като малка крепост-укритие. Строителят умело е използвал непристъпността на елипсовидната скална тераса „Първа плоча” и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции, а днес – удивляващо със своята красота и непристъпност.

Повече може да научите тук: www.muzeibelogradchik.com

„Двор на Кирилицата“ – музей на българската азбука, гр. Плиска

В първата българска столица – Плиска се намира уникален по рода си културно-исторически комплекс, наречен „Дворът на кирилицата“.

Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

Повече може да научите тук: www.dvornakirilicata.bg

Късноантична и средновековна крепост „Туида“, гр. Сливен

„Туида” e късноантична и средновековна крепост. Намира се на хълма „Хисарлъка” в североизточната част на Сливен. Крепост „Туида“ е най-значителният археологически паметник в покрайнините на Сливен, който води началото си от епохата на късната античност. Античното селище Туида има вековна история /от VI хил. Пр.Хр. до XIII в.н.е/, било е населявано от тракийски племена, антични римляни и средновековни българи. Укреплението е имало много важна роля за отбраната на Римската, по-късно на Византийската, а след това и за Средновековната Българска държава. От мястото на крепостта се открива уникална гледка към величествените „Сини камъни” и към град Сливен.

Повече може да научите тук: http://tuidacastle.sliven.bg/bg

Музей на розата, гр. Казанлък

Първата музейна експозиция за казанлъшката (българската маслодайна) роза е открита през 1967 г. През годините тя прераства в Музей на Розата – уникален в световен мащаб. Музеят на розата има богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята и традицията на българското производство на маслодайна роза. Уникалното богатство на Казанлък и България е представено в актрактивна сграда чрез повече от 900 експоната. В 14 експозиционни ниши е онагледена впечатляващата традиция на българското розопроизводство и търговия в розово масло – възникване; технология; инструментариум; съдове за съхранение и износ; отражение в бита; занаятите и културата. Представени са постиженията на българските производители и търговци в световен мащаб, както и предпоставките и причините за успеха им. В средата на музейното пространство посетители могат да се докоснат до автентична розоварна, а през май и юни да съприжевеят производството на розова вода. Музеят разполага с действаща конферентна зала и зала за дегустация.

Повече може да научите тук: www.muzei-kazanlak.org

Национален археологически резерват „Античен и средновековен град Деултум-Дебелт“, с. Дебелт

Национален археологически резерват „Античен и средновековен град Деултум – Дебелт“, с. Дебелт, се намира в източната част на община Средец, на основен път ІІ – 79, до днешното с. Дебелт, отстоящ на 17 км. югозападно от областния административен център – Бургас. Дебелт получава статут на Национален археологически резерват през 1988 г. с Решение № 9 на МС (ДВ, бр. 64/1988). Обектът е паметник на културното наследство от национално значение за днешна България. На територията на резервата се намират руините на най-ранната римска колония на територията на България – колонията на ветераните от VІІІ Августов легион известна с името Деултум; византийският епископски център Дебелтос; старобългарският гарнизон от ІХ – Х в.; втората по активност митница на Византия от ІХ – ХІ в. Най-добре запазените части от средновековния български вал „Еркесия” – граница между България и Византия повече от 100 години. Археологическата база представлява модерен музеен комплекс, в който са представени движимите културни ценности в резултат от дългогодишните разкопки и проучвания. Комплексът разполага с музейна експозиция, площадка за обработка на керамика и демонстрации, реставрационна зала, библиотека, както и зали за обучения и прожекции.

Повече може да научите тук: http://bulgariatravel.org/bg/object/312/Rimski_grad_Deultum

НПК „Асенова крепост“

Асеновата крепост без съмнение един от най-интересните и просъществувал най-дълго време паметник на културата в Асеновград – с хронологични граници от камено-медната епоха до началото на 15 век. Крепостта е изградена на непристъпна скала в началото на прохода, свързващ Тракия с Беломорието. Единствено достъпна е от югозапад, затова там е изградена крепостна стена, снабдена по-късно с бойни зъбери. На запад в подножието на скалата преминава стратегическият път. Там е изградена висока трапецовидна отбранителна кула. Археологическите материали и откритото в северното й подножие погребение на тракийски воин / V-ІV в. пр. Хр./ сочат, че „крепостта” в началото на късната бронзова епоха е съществувала като тракийско скално светилище, а по-късно вече като тракийска крепост. През 1986 г. по повод 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър се извършват последните реставрационни работи по църквата – фугиране на външната фасада и ретуш на стенописите от втория живописен пласт датиращи от ХІV в.- времето на построяването й.

Повече може да научите тук: www.tic.assenovgrad.com

Раннохристиянска базилика „Червената църква“, гр. Перущица

Червената църква е един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа, архитектурен и археологически паметник от национално значение. Статут на национален античен паметник получава през 1927 година, а на архитектурно-строителен паметник на културата в руинен вид – през 1966 година. Намира се на 2 километра североизточно от Перущица. Началото на селищния живот е поставено около VI век пр. Хр. Праисторическо селище е открито на 500 метра от църквата. Наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, като то датира от IV в. пр. Хр. Изградена е през Ранното средновековие – V–VI век от новата ера. Първият познат източник, в който се споменава църквата, е от Иконом Константин през 1819 година, който я определя като „руина”. Сведения за нея има от Константин Иречек. През 1915 г. Българското археологическо дружество предприема проучване, което е прекъснато от Първата световна война. По това време Теодор Шмид прави заснемане на видимите над земята части.

Повече може да научите тук: http://www.perushtitsa.bg/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0

Регионален исторически музей – гр. София

Основан през 1928 г., музеят има сграда и експозиция само за кратко в периода декември 1941 до бомбардировките през 1944 г., когато сградата на пл. „Бански“ 3 е разрушена. От тогава до 2015 г. музеят съществува без експозиционни площи, а фондовете му достигат над 130 хил. През 2015 г. се изгражда постоянната експозиция на музея, разположена в сградата на Централната минерална баня. Тя  разполага с 8 зали, в които е представена историята на града от епохата на неолита (VІ хил. пр. Хр. до средата на ХХ в.). Има и две зали за временни изложби, инфоцентър и сувенирен магазин. Експозицията е обогатена с допълнителна визуална информация – различни видеофилми и киоски, в съответствие с темите на залите. За първи път в историята си музеят работи пълноценно с публика. Непрекъснато предлага нови продукти, насочени главно към деца. Участва в археологическите проучвания на територията на Столична община.

Повече може да научите тук: www.sofiahistorymuseum.bg

Резерват Сребърна, с. Сребърна

Резерватът Сребърна е на площ от  8500 дк. със защитена зона 600 м. Резерватът Сребърна е уникално място, наречено „Перлата на Дунав”. „Кралят“ на резервата е къдроглавия пеликан, но тук гнездят около 90 вида блатни птици. Разположен е на 2 км южно от река Дунав, до село Сребърна и на 18 км до Силистра. Резерватът обхваща езерото Сребърна и околностите му – около 660 хектара охраняема площ и буферна зона от около 540 хектара. Той е включен в списъка на Юнеско като световно природно наследство. Природонаучният музей е отворил врати през 1983 г. реновиран е през 2014 г., изцяло обновен отвътре и отвън. Едно от фоайетата е превърнато в изложбена зала. Музеят разполага с две зали за срещи, конференции и беседи. На територията му могат да бъдат провеждани литературни четения, тържества, концерти, детски пленери и др.

Повече може да научите тук: http://bulgariatravel.org/bg/object/29/Srebyrna_rezervat

Римски кастел „Нове“, гр. Свищов

Лагерът е бил основан през 45 г. сл. Хр. по заповед на римския император Клавдий и както голяма част от обиталищата на наша територия е разположен върху по-ранно тракийско селище. През 69 г. тук се установява I Италийски легион, изпратен по времето на император Траян да защитава границите на римската империята срещу варварите (даките) отвъд Дунава. Именно около лагера на този легион се развива мощен град, тъй като е бил разположен на важен кръстопът, през който се е минавало от отвъд дунавските земи към Филипополис и Константинопол, както и към Черно море. Огромният античен военен лагер „Нове“ е разположен върху площ от 250 дка на 4 км източно  от Свищов в местността Стъклен. Проучванията са започнали през 1959 г. от българо-полска археологическа експедиция, оглавена от проф. Димитър Димитров и проф. Майевски -Археологическия институт с музей при БАН.

http://svishtov.bg

Софийска опера и балет

От създаването си през 1890 г. до днес Софийската опера и балет изпълнява основната си функция на културно средище за съхраняване и доразвиване на традициите на националното музикално-сценично изкуство. Репертоарът на Националната опера включва наред с най-известните класически заглавия и  непознати такива, така и изпълнявани за първи път авторски български, неиграни на наша сцена произведения. В гала спектакли и концерти на театъра участват световноизвестни български оперни творци, някои от които са поели по звездния си път от сцената на Софийската опера. Театърът съумява да осъществи като поддържа жива жизнената връзка с най-верния си поддръжник – своята публика.

Повече може да научите тук: www.operasofia.bg

Средновековна византийска крепост и Тракийска куполна гробница при с. Мезек

Средновековна византийска крепост

В западните покрайнини на село Мезек  се издигат стените на една от най-добре запазените средновековни крепости в България. Районът е важен в стратегическо отношение, както за пътя към Константинопол /Византия/, така и за достъпа към долината на река Арда. Построяването на крепостта се отнася към края на ХІ и началото на ХІІ в., вероятно по време на управлението на византийския император Алексий І Комнин (1081-1118). Огражда площ от около 6.5 дка, с форма на неправилен четириъгълник и размери 110 x 60 м. Крепостните стени са с дебелина от 1,90 до 2,50 м. Те са подсилени с кръгли кули, които се издават повече от половината извън дебелината на стената. Входът на крепостта е на западната стена, в нейния северен край. Той е оформен в дълбока чупка на стената. Защитен е от една кула. Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория „национално значение” през 1968 г.

Повече може да научите тук: www.visitsvilengrad.com

Тракийска куполна гробница

На около 1 км югоизточно от с. Мезек  се издига една от най-големите надгробни могили на територията на България. Височината и е 15 м, а диаметърът и надхвърля 90 м. Гробницата представлява внушително съоръжение в посока изток-запад, с вход от изток. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с железни скоби. В гробницата се влиза през дълъг повече от 20 м  коридор /дромос/. Следват две правоъгълни преддверия, а след тях – кръгла погребална камера с кошеровиден купол. В дъното е поставено каменно ложе, изсечено от бял риолитов туф / вид камък /. Вляво и вдясно от него има две плитки каменни урни, които се затваряли с каменни плочи. Общата дължина на съоръжението е 30,33 м. Намерените в гробницата предмети се датират в широките граници от втората половина на ІV в. пр. Хр. до средата на ІІІ в. пр. Хр.

Повече може да научите тук: www.visitsvilengrad.com

Тракийска царска гробница при с. Свещари

Гробницата е забележителен паметник на тракийската архитектура от началото на ІІІ в пр. Хр. Украсата й е в духа на тогавашната елинистическа култура, пречупен през вижданията и вярванията на гетите. Състои се от три отделни помещения – преддверие, централна гробна камера и камера за дарове, всяко помещение е засводено с отделен свод с различен диаметър. Към преддверието води непокрит коридор (дромос). Централната гробна камера впечатлява с оригиналната си украса от десет женски фигури – кариатиди. Изящна рисунка в люнета на свода представя обожествяването на владетеля. Масивна декоративна каменна врата – наискос отделя погребалното ложе на владетеля от погледите на смъртните. Второ, по-скромно ложе било предназначено за любимата съпруга, която следвала покойника и в задгробния живот, а любимите му коне били положени в страничната камера и пред входа на преддверието. В момента наискосът е реставриран и експониран отделно във вътрешното помещение на защитното покритие. Гробницата съществува в комплекс с две по-малки гробници и един цистов гроб от същата епоха, разкрити и защитени с временни покрития. В близост до нея са разкрити и други могили, които все още не са експонирани.

www.museumisperih.com

Тракийско Мегалитно скално светилище Беглик Таш, гр. Приморско

Тракийското Мегалитно скално светилище Беглик таш се намира на 4 км от Приморско, там където, Странджа планина прегръща морето. То е едно от големите открития на Тракийската  история на Южното ни Черноморие и Странджа. Представлява неповторим мегалитен ансамбъл от времето, когато човекът се е прекланял пред природата, когато ритуалите, митовете и легендите са били част от ежедневието. Връща ни назад към бронзовата епоха на 13 век преди Христа. Посветено е на свещения брак между Богинята майка и Бога Слънце. Свързва се с култа към Плодородието. Беглик Таш се разстила на площ 12 декара и представлява огромен кръг от камъни, положени върху скална повърхност. Големите скални късове, някои от които са с височина 9 метра, са частично обработени от човешка ръка и подредени в невероятни форми.

Повече може да научите тук: http://bulgariatravel.org/bg/object/323/beglik_tash_observatoriya

Туристически комплекс „Остров Света Анастасия“

Единственият обитаем остров в България, превърнат в туристическа атракция по ОП „Регионално развитие“ през 2014 г. Най-ранното човешко присъствие на острова е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г. Oстров Света Анастасия присъства върху карта на Черно море на холандския картограф Николаос Витсен  от XVII век. Манастирът  „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, част от която е запазена до наши дни. Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През вековете манастирът е бил опожаряван и нападан от пирати. Фар на острова е изграден за първи път от френска компания през 1889 г. Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. От 60-те до 80-те години на миналия век Остров Света Анастасия е любимо място на творческата бохема на Бургас. Бургаският поет Христо Фотев твори и прекарва голяма част от времето си там.

Повече може да научите тук: http://anastasia-island.com/

„Цари Мали град“, с. Белчин

Археологическото проучване на обекта започва през есента на 2007 година и продължава без прекъсване до  2012 г. Разкрит е многопластов археологически обект, като най-ранното обитаване на хълма се отнася към късната бронзова епоха, от когато на това място са правени ритуални действия в изкопани в земята ритуални ями. Това светилище се проследява до късно желязната епоха. През  края на III в. хълмът добива и стратегическо значение и се превръща във военна крепост. Първата крепостна стена е дървена, а в IV в е построена и каменна крепостна стена. Животът на крепостта продължава до аварското нашествие в кр. на VI в. През този период в крепостта са били изградени и 2 раннохристиянски църкви. През средновековието хълма „Св.Спас“ има  религиозно значение. През ср. на XV в. върху руините на ранните църкви се появява църквата „Възнесение Христово“, а след нейното запускане, продължава да функционира оброкът „Св. Спас“. До обекта има създаден разнообразен достъп: 2 еко-пътеки, въжено-релсово транспортно съоръжение и черен горски път. Към крепостта е изграден и парков атракцион с разнообразни въжени и дървени съоръжения за игра и отдих.

Повече може да научите тук: www.carimaligrad.com