Планиране на празнични събития в общините: кои фестивали и събори са печелили в наградите в туризма 2016–2019 и какво казват нощувките за сезона.
Снимка: Savannah Rivka Powell / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник
Празничните събития в общините са имали собствена награда само в четири от осемте издания на Годишните награди в туризма: категорията „Туристическо събитие“ е давана от 2016 до 2019 г. и не е включена в изданието за 2020 г. (Туристическо събитие – победители 2016–2019). Архивът не пази данни за посетителите на отличените прояви, затова връзката със сезонния поток може да се прочете само през нощувките на НСИ (БТА).
Накратко: - Победители в „Туристическо събитие“ има за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. - В „Духът на България“ първите места за същите четири години са за събор, празник, музей на открито и пролетен събор (Духът на България – победители 2016–2019). - През август 2026 г. в местата за настаняване са реализирани 6 291 200 нощувки, с 2% по-малко от година по-рано (БТА). - България има 48% от нощувките си през юли и август, срещу 34% за ЕС (данни за 2022 г.) (Евростат).
Кои празнични събития са печелили в наградите?
В „Туристическо събитие“ първото място за 2016 г. е за Фестивала на розата в Казанлък, за 2017 г. – за Франкофонския фестивал Francofolies в Благоевград, за 2018 г. – за ултра крос триатлона „Лъвско сърце“, а за 2019 г. – за Международния фестивал „Велко Кънев“ в Тополовград. Така отличието е отивало и при традиционен празник, и при музикален фестивал, и при спортна проява, и при малък град.
Втората категория, „Духът на България“, подрежда други прояви. Там първи са Националният фолклорен събор „Леденика“ във Враца (2016), „Празник на розата“ в Стрелча (2017), Етнографският музей на открито „Етър“ в Габрово (2018) и пролетният събор „Китна Тракия пее и танцува“ в Хасково (2019).
| Година | „Туристическо събитие“, 1-во място | „Духът на България“, 1-во място |
|---|---|---|
| 2016 | Фестивал на розата, Казанлък | Събор „Леденика“, Враца |
| 2017 | Francofolies, Благоевград | „Празник на розата“, Стрелча |
| 2018 | „Лъвско сърце“ | Музей „Етър“, Габрово |
| 2019 | „Велко Кънев“, Тополовград | „Китна Тракия пее и танцува“, Хасково |
Източник: страниците на двете категории в архива на Туристическа летопис
Редът на победителите показва нещо, което общините често пропускат: двата Празника на розата са в различни градове и и двата са печелили. Наградата не е била запазена за едно място с едно име на събитието.
Какво се случва с наградата за събитие след 2019 г.?
Категорията не е включена в изданието за 2020 г. и не се връща след това. Вместо нея в церемонията за 2023 г. има професионална категория „Туристическа атракция, проект или събитие“, при която се връчва първа награда (Министерство на туризма). Събитието вече се състезава заедно с обекти и проекти.
Това променя практическия извод за общините. Фестивал, който иска да влезе в архива, подава кандидатура в обща категория, като описва какво е организирано и кой го посещава. Условията за 2023 г. са описани на страницата за кандидатстване за атракция, обект или събитие, а резултатите от онлайн вота – в материала за гласуването през 2023 г.
На церемонията на 15 декември 2023 г. в София голямата награда „Изборът на българите“ е за Овечата крепост, представена от Община Провадия (Министерство на туризма). Тоест и в последното издание отличието е стигнало до обект, свързан с община, а не само до отделен фестивал.
Как сезонът влияе на потока от туристи?
Нощувките в България са силно струпани в лятото. През 2022 г. юли и август дават 48% от годишните нощувки в страната, втори най-висок дял в ЕС след Хърватия, докато средното за ЕС е 34% (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат разликата е 14 процентни пункта (48 минус 34).
Август 2026 г. потвърждава ролята на пика. Общо 3 836 обекта с 10 или повече легла са реализирали 6 291 200 нощувки, от които 4 016 300 са от чужденци и 2 274 900 – от българи (БТА). Приходите са 384,5 млн. евро, с 13,3% повече от година по-рано, а заетостта на леглата е 56,5%, с 1,3 процентни пункта по-ниска.
Нашият извод е, че за общините празникът е най-полезен там, където лятото не го покрива. Нощувките през август нараснаха по приходи, но спаднаха по брой (БТА), а това оставя място за прояви извън пика, без да се конкурират с морските и планинските курорти.
Какви са сезонните различия между отличените прояви?
Част от победителите са свързани със сезона още в името си. „Великденски събор“ в Ботевград е второ място в „Туристическо събитие“ за 2019 г., „Есенен панаир на занаятите“ в Пловдив е трето в „Духът на България“ за 2016 г., а „Китна Тракия пее и танцува“ е пролетен събор. Фолклорният фестивал „С хоро на гроздобер“ в Минерални бани, трети в „Духът на България“ за 2017 г., е свързан с есента.
По тази подредба архивът предлага различен календар от нощувковата статистика. Награждаваните прояви не се струпват само в двата летни месеца, а в името им има и пролет, Великден и гроздобер. Нашият извод: общините са получавали признание за празници извън пика, но архивът не казва дали те са увеличили нощувките.
Какво да провери общината при планиране на празник през 2027 г.?
Първо, в кое издание и категория проявата би била оценявана. Към момента на публикуване категорията „Туристическо събитие“ съществува само като архив за 2016–2019 г. Затова записите за по-ранните победители са най-близкият пример за описание на събитие, а новите условия трябва да се четат от обявите за съответното издание.
Второ, в кой сезон се провежда събитието. Ако датата е в юли или август, залата за настаняване вече е натоварена: заетостта на леглата през август 2026 г. е 56,5%, а в 4–5-звездните обекти 72%, при 33,1% в 1–2-звездните (БТА). Празникът извън тези месеци се измерва спрямо по-ниска база.
Трето, как се събират данни. НСИ публикува нощувките по области всеки месец, затова общината може да сравни месеца на празника с предходната година, като използва същата област и същите обекти с 10 и повече легла (БТА). Така посочва, че събитието е във връзка с потока, а не го доказва.
Полезни са и вече публикуваните материали на сайта за зимния сезон 2026/2027, защото зимата е сезонът, в който празниците най-често заместват липсата на пик.
Какво архивът не позволява да се каже
Архивът не показва колко души са посетили Фестивала на розата, „Велко Кънев“ или „Лъвско сърце“ в годината на отличието и колко нощувки са реализирани около тях. Няма и сравнение на отличените прояви с неотличените.
Такова сравнение би изисквало месечните нощувки по общини за съответната година. НСИ публикува нощувките по области, а данните за август 2026 г. излязоха на 12 октомври (БТА). Това е около шест седмици след края на месеца, затова по наша преценка следващото съобщение за септември 2026 г. може да се очаква през втората половина на ноември. Дотогава нощувките за есенните празници остават неизвестни.
Източници
Още по темата
- Новини от Пловдив за туризма – 150,5 хил. нощувки през август 2026 г.
- Зимни фестивали в България – от младото вино през ноември до кукерите в Ямбол
- Юли и август дават 43% от годишните нощувки в България, при 31% средно за ЕС
- Годишни награди в туризма 2019: четвъртото издание и рекордните 217 хиляди гласа
Текстът е на Редакцията на Туристически летопис. Резултатите и данните са по официалните съобщения, посочени в източниците. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tourismawards.bg.
