Община на годината за културно-исторически туризъм 2016–2019: победителите

Наградата за община на годината за културно-исторически туризъм се връчва в първите четири издания на Годишните награди в туризма на Министерството на туризма, от 2016 до 2019 г. Тук са победителите и класираните общини по години.

Категорията

При учредяването на наградите министерството посочва, че ще отличава общините с най-голям принос за развитието на отделни видове туризъм, като изрично назовава културно-историческия. До 2019 г. това е една от четирите награди за общини, а името ѝ включва годината, например „Община на 2016 г. за културно-исторически туризъм“.

Победителите

Всяка от четирите години печели различна община: Русе през 2016 г., Пловдив през 2017 г., Дряново през 2018 г. и Сливен през 2019 г.

Пловдив е най-често класираната община: трета през 2016 г., първа през 2017 г. и втора през 2018 г. Велики Преслав е в челната тройка два пъти: втора през 2017 г. и трета през 2018 г. През 2016 г. Велики Преслав участва и в съвместната кандидатура „Шумен – Корените на България“, която печели „Туристическа дестинация“.

Сред останалите класирани са Стара Загора (втора през 2016 г.), Казанлък (трета през 2017 г.) и, през 2019 г., Минерални бани и Стрелча, които са и сред първите в категорията за балнео и СПА туризъм.

Сливен, победителят от 2019 г., е отличаван и с обекти от града: крепостта „Туида“ печели „Туристическа атракция/обект“ през 2016 г. и е в челната тройка в „Духът на България“ (2018) и в „Специализиран туризъм“ (2019).

След 2019 г.

С новите правила от 2020 г. наградите за общини по вид туризъм отпадат. На тяхно място идва една обща категория, „Туристическа община“.

Отличените по години

Свързани категории и издания

Другите награди за общини до 2019 г.: планински туризъм, морски туризъм и балнео и СПА туризъм. Пълните резултати са в изданията за 2016, 2017, 2018 и 2019 г.

Пример за културно-исторически маршрут извън големите градове е Странджа: планината на астите, светилището Мишкова нива и нестинарите от Българи.