Странджа, планината на астите: тракийски светилища и нестинари

Странджа е от онези места, които се описват трудно с една дума. Тя е планина, най-голямата защитена територия в България, граница и в същото време място с едни от най-старите следи на човешка вяра по нашите земи. Едно от старите ѝ имена, Mons Asticus, „планината на астите“, напомня за тракийското племе, което е живяло тук. Тази страница събира проверимото за тази история и за местата, които може да видите днес.

Планината

Странджа се простира в Югоизточна България, в областите Бургас и Ямбол, и в европейската част на Турция. Площта ѝ е около 10 000 кв. км, като само около 35% са на българска територия, а останалите 65% в Турция. Дълга е около 125 км, а широка до 65 км. Най-високият връх, Голяма Махиада (1031 м), е от турската страна. В България най-високата точка е Градище, около 710 м.

Старите имена на планината са няколко: Тратонзос, Салмидесос, Хемимонт („Червената планина“), Парория и Mons Asticus, тоест „Планината на астите“.

Кои са астите

Астите са тракийско племе, споменато от римския историк Тит Ливий. Смята се, че са живели около Бизие, стария тракийски град, днес Виза в Източна Тракия.

През I в. пр. Хр. от Бизие управляват царе, които историците наричат астийски: Котис, Садала, Рескупорис. Последният от тях, Рескупорис II, е убит от бесите. През 11 г. пр. Хр. император Август предава неговите земи на Реметалк I, цар на сапеите. Според историците така Тракия е обединена под един владетел.

Мишкова нива: светилище в мрамор

Най-впечатляващото място, свързано с тази епоха в българската част на планината, е Мишкова нива край Малко Търново, близо до границата с Турция. Това е цял археологически комплекс: светилище и некропол, две куполни гробници, крепост, римска вила и древни рудници.

Мястото е свещено много по-дълго, отколкото е съществувала астийската династия. Култът започва от долмен с ограда около средата на II хилядолетие пр. Хр., а мястото е използвано чак до IV–VI в. сл. Хр. В центъра на некропола е Голямата могила. В южната ѝ част има монументална постройка с външен диаметър 25 м и височина 1,80 м, градена от три реда блокове местен бял мрамор. Входът на куполната гробница е от юг: покрит коридор (дромос) и кръгла камера с купол. Над входа е имало фронтон, украсен с щит, копие и две отворени длани.

Първото научно описание е на Карел Шкорпил от 1926 г. Той пише, че над 70 мраморни камъка вече са били пренесени в Малко Търново. Разкопките започват през 1981 г., а резултатите са публикувани през 1982 г. Според статията за природния парк куполната гробница-светилище е от епохата на бизийската култура, I в. пр. Хр., тоест от времето, когато от Бизие управляват астийските царе.

Природният парк

Природен парк „Странджа“ е обявен през 1995 г. и обхваща около 1161 кв. км. Това е най-голямата защитена територия в България. В него има пет резервата: Силкосия, Узунбуджак, Витаново, Средока и Тисовица.

Паркът пази и много паметници на културата, над 450, сред които 20 долмена. Освен Мишкова нива, тракийско светилище е и Индипасха, а тракийска гробница има в местността Пропада. Село Бръшлян е архитектурно-исторически резерват с къщи от XVIII и XIX век.

Нестинарите от Българи

Странджа е и единственото място, където нестинарството е запазено в автентичния си вид, в село Българи. През 2009 г. ЮНЕСКО вписва „Нестинарство, послания от миналото: Панаирът на светите Константин и Елена в село Българи“ в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

Празникът е на 3 и 4 юни, деня на светите Константин и Елена. Сутринта шествие носи иконите на двамата светци до извор със светена вода, под звуците на тъпан и гайда. Вечерта идва огненият танц: хората мълчаливо застават в кръг около жаравата, водени от свещения тъпан, а нестинарите влизат в огъня и танцуват по нея. ЮНЕСКО описва танца като най-висшата форма на почит към светците.

Странджа и нестинарството не са непознати и за наградите в туризма: филм за ритуала е сред финалистите в категорията „Телевизия“ през 2022 г., а материали за пътувания из страната са отличавани в категорията „Журналистически материал в печатна медия“. Още обекти с международно признание вижте в десетте български обекта на ЮНЕСКО.

Ако тръгнете

• Мишкова нива е близо до държавната граница; преди да тръгнете, проверете в Малко Търново как се стига до мястото днес.
• За нестинарския празник в Българи планирайте пътуването около 3 юни.
• В парка има пет резервата: преди разходка проверете кои пътеки са отворени за посетители.