Седем културни и три природни обекта: кои са, в коя година са вписани, какво е предварителният списък и какво казва ЮНЕСКО за Пирин и ски зоните.
Снимка: Feradz · CC BY 3.0, източник
В Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са вписани десет обекта на територията на България – седем културни и три природни (ЮНЕСКО, Министерство на околната среда и водите). България е приела Конвенцията за световното наследство на 7 март 1974 г.. Най-ранните български вписвания са от 1979 г..
Десетте обекта
| Обект | Вид | Вписан | Какво е |
|---|---|---|---|
| Боянска църква | културен | 1979 | Три сгради в края на София: източна църква от X в., втора, двуетажна сграда от началото на XIII в. със стенописи от 1259 г. и трета църква от началото на XIX в. |
| Мадарски конник | културен | 1979 | Релеф на ездач, победил лъв, изсечен в 100-метрова скала край село Мадара; надписите разказват за събития между 705 и 801 г. |
| Скални манастири при село Иваново | културен | 1979 | Църкви, параклиси и килии в долината на Русенски Лом, изкопани от първите отшелници през XII в.; стенописите са от XIV в. |
| Тракийска гробница в Казанлък | културен | 1979 | Гробница от елинистическата епоха, към края на IV в. пр. Хр., открита през 1944 г., със стенописи на тракийски погребални обреди |
| Старият Несебър | културен | 1983 | Над 3000-годишно селище на скалист полуостров в Черно море: тракийска Менебрия, от VI в. пр. Хр. – гръцка колония |
| Рилски манастир | културен | 1983 | Основан през X в. от св. Иван Рилски; след пожар в началото на XIX в. е изграден отново през 1834–1862 г. |
| Тракийска гробница при село Свещари | културен | 1985 | Гробница от III в. пр. Хр., открита през 1982 г., с десет женски фигури в релеф по стените на централната камера |
| Природен резерват „Сребърна“ | природен | 1983 | Сладководно езеро край Дунав на над 600 ха; място за гнездене на почти 100 вида птици |
| Национален парк „Пирин“ | природен | 1983, разширение 2010 | Над 27 000 ха на височина от 1008 до 2914 м; след разширението обектът е около 40 000 ха |
| Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа | природен | 2007; промени в границите 2011, 2017, 2021 | Транснационален обект от 93 части в 18 страни |
Годините на вписване са по страницата на България в Списъка на ЮНЕСКО (ЮНЕСКО), а описанията – по страниците на отделните обекти (ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО, ЮНЕСКО).
Кога са вписани
Конвенцията е приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. При отбелязването на 50-годишнината ѝ през 2022 г. Министерството на околната среда и водите посочва 194 държави – страни по нея, и 1154 обекта в над 160 държави в Списъка (Министерство на околната среда и водите). България е сред първите, които се присъединяват.
Четири от обектите – Боянската църква, Мадарският конник, скалните манастири при Иваново и казанлъшката гробница – са вписани през 1979 г. През 1983 г. към тях се добавят Несебър, Рилският манастир, резерватът „Сребърна“ и Пирин, а през 1985 г. – гробницата при Свещари (ЮНЕСКО). Буковите гори са вписани през 2007 г., а границите им са променяни през 2011, 2017 и 2021 г. (ЮНЕСКО). България има и три мандата в Комитета за световно наследство: 1978–1983, 1985–1991 и 2021–2025 г..
Природата и ски зоните
Пирин е вписан през 1983 г. върху над 27 000 ха, а разширението от 2010 г. го довежда до около 40 000 ха. ЮНЕСКО отбелязва, че разширението съвпада с националния парк, с изключение на две зони, развити за туризъм – за ски (ЮНЕСКО). С други думи, две ски зони остават извън обекта.
Буковите гори са общ обект на 18 държави и 93 отделни части (ЮНЕСКО). В България част от него е националният парк „Централен Балкан“ – така го описва Министерството на околната среда и водите (Министерство на околната среда и водите). Резерватът „Сребърна“ е езеро на над 600 ха, където гнездят почти 100 вида птици, а още около 80 вида прелитат или зимуват там (ЮНЕСКО).
Предварителният списък
ЮНЕСКО води и Предварителен списък – опис на обектите, които държавата смята да предложи за вписване (ЮНЕСКО). За България в него има 16 обекта. Сред тях са Старият Пловдив (от 2004 г.), Белоградчишките скали и Побитите камъни (от 2011 г.). Присъствието в списъка не е вписване в Списъка на световното наследство.
Страницата на ЮНЕСКО брои и 57 доклада за състоянието на опазването на български обекти от 1979 г. насам. Най-новите са от 2025 г. и са за букововите гори, Несебър и Пирин (ЮНЕСКО).
Откъде са данните
Бройката, годините и предварителният списък са по страницата на България в ЮНЕСКО (ЮНЕСКО), потвърдени за десетте обекта от материала на Министерството на околната среда и водите (Министерство на околната среда и водите). Кратките описания са по страниците на обектите; тяхният текст е под лиценз CC BY-SA IGO 3.0 и тук е преразказан, не копиран.
Обектите, отличавани в конкурса „Годишни награди в туризма“ през 2016–2023 г., са събрани в архива на сайта, в категорията Туристическа атракция/обект.
Източници
- Bulgaria – UNESCO World Heritage Convention (страница на държавата) — ЮНЕСКО
- 50 години Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (МОСВ) — Министерство на околната среда и водите
- Boyana Church – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Madara Rider – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Rock-Hewn Churches of Ivanovo – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Thracian Tomb of Kazanlak – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Ancient City of Nessebar – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Rila Monastery – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Thracian Tomb of Sveshtari – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Srebarna Nature Reserve – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Pirin National Park – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
- Ancient and Primeval Beech Forests of the Carpathians and Other Regions of Europe – UNESCO World Heritage Centre — ЮНЕСКО
Още по темата
Текстът е на Редакцията на Туристически летопис. Резултатите и данните са по официалните съобщения, посочени в източниците. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tourismawards.bg.