Носителите, класациите и категориите на годишните награди в туризма

Туристически летопис награди, дестинации и новини от българския туризъм

Награди, дестинации
и новини от туризма

Карта на деветте туристически района на България по общини, без надписи
Категории

Деветте туристически района на България – кои са, кой ги управлява и в какво се специализират

Какво са туристическите райони по Закона за туризма, кои са деветте района и техните центрове, как се управляват и каква специализация предлага концепцията.

От Редакция на Туристическа летопис Публикувано: 4 мин. четене

Снимка: Daggerstab · CC0, източник

Законът за туризма разделя територията на страната на туристически райони, за да се формират регионални туристически продукти и да се води регионален маркетинг и реклама (Закон за туризма). Районите са девет, покриват цялата страна и са очертани по границите на общините (Министерство на туризма). Всеки от тях се управлява от собствена организация, а министерството е публикувало и препоръка в какво да се специализира.

Какво е туристически район

Районът е обособена територия с наименование, лого и слоган. Територията на една община не може да бъде разделяна между два района и не може да принадлежи на два района едновременно (Закон за туризма). Броят, наименованието и обхватът на районите се обявяват със заповед на министъра на туризма, която се обнародва в „Държавен вестник“. Със същата заповед се определят и седалищата на организациите за управление. Преди това министърът утвърждава концепция за райониране, чийто проект се публикува за най-малко 14 дни за предложения и становища.

Концепцията е утвърдена със Заповед №Т-РД-16-103 от 11.03.2015 г. (Министерство на туризма). Министерството обяснява идеята така: районите трябва да запълнят липсата на маркетинг и управление на дестинациите между нивото на общината и националното ниво. Районите са определени със Заповед №Т-РД-14-63 от 15.05.2015 г., обнародвана в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., и изменена със Заповед №Т-РД-14-159 от 26.10.2015 г. (ДВ, бр. 94 от 4.12.2015 г.).

Деветте района и техните центрове

Картата към текста показва районите по общини, без надписи. Министерството посочва центровете по заповедта от 2015 г. (Министерство на туризма). Основната специализация и броят на общините са по утвърдената концепция (Министерство на туризма); тя използва малко различни имена на районите.

Район Център Основна специализация Общини по концепцията
Дунавски Русе културен и круизен туризъм 67
Старопланински Велико Търново планински и културен туризъм 32
Софийски София делови и културен туризъм 23
Тракийски Пловдив културен и винен туризъм 35
Долината на розите Казанлък здравен и културен туризъм 19
Рило-Пирински Благоевград планински и религиозен туризъм 23
Родопски Смолян планински и селски туризъм 27
Варненски черноморски Варна морски и спортен туризъм 25
Бургаски черноморски Бургас морски и културен туризъм 13

Центровете са избрани по три критерия: централно положение и добра транспортна достъпност, възможност за административно взаимодействие, като се предлагат предимно областни центрове, и достатъчно високо ниво на реално туристическо развитие (Министерство на туризма). Концепцията разделя всеки район на два подрайона, например Рилски и Пирински в Рило-Пирин или Западни и Източни Родопи (Министерство на туризма).

Къде попадат известни общини

Концепцията изброява общините на всеки район (Министерство на туризма). Ето по няколко известни от тях:

  • Дунавски: Русе, Видин, Плевен, Свищов, Силистра;
  • Старопланински: Велико Търново, Габрово, Ловеч, Враца, Монтана, Троян, Трявна;
  • Софийски: Столична, Перник, Кюстендил, Ботевград, Етрополе, Своге;
  • Тракийски: Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Димитровград, Свиленград;
  • Долината на розите: Казанлък, Карлово, Сопот, Хисаря, Панагюрище, Копривщица, Стрелча, Сливен;
  • Рило-Пирински: Благоевград, Банско, Разлог, Сандански, Петрич, Самоков, Дупница;
  • Родопски: Смолян, Кърджали, Асеновград, Девин, Чепеларе, Златоград, Велинград;
  • Варненски черноморски: Варна, Добрич, Шумен, Балчик, Каварна, Шабла, Велики Преслав;
  • Бургаски черноморски: Бургас, Несебър, Созопол, Поморие, Царево, Приморско.

Според концепцията Сливен е в Долината на розите, а не в Тракийския район, Самоков – общината, в която е курортният комплекс „Боровец“ (Държавен вестник) – е в Рило-Пирин, а Шумен е във Варненския черноморски район (Министерство на туризма). Заповедта за районите е изменяна през октомври 2015 г. (Министерство на туризма), затова за точния състав на даден район меродавен е нейният текст в „Държавен вестник“.

Кой ги управлява

Районът се управлява от организация за управление на туристическия район (ОУТР). Тя е доброволна организация и не разпределя печалба (Закон за туризма). На територията на един район може да има само една такава организация. За да бъде учредена, са нужни най-малко две туристически сдружения, вписани в Националния туристически регистър, и четири общини от района, като една от тях е седалището му.

Законът изброява задачите на организациите: маркетингова стратегия на района, лого и слоган, подпомагане на туристическите информационни центрове, проекти по програми на Европейския съюз и база данни за туризма в района като част от Единната система за туристическа информация (Закон за туризма). Държавата ги подпомага, а контролът е на министъра на туризма.

Към септември 2021 г. министерството съобщава, че и деветте организации са учредени и вписани в Националния туристически регистър със заповеди на министъра (Министерство на туризма).

Специализацията е препоръка

Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които определят облика на района. Разширената добавя до четири допълващи вида (Министерство на туризма). Така за Родопския район концепцията предлага планински туризъм на първо място, селски на второ и балнео, СПА и уелнес на трето (Министерство на туризма). За Варненско Черноморие подрежда на първо място морския, на второ спортния, на трето културно-историческия и фестивалния туризъм. При Старопланинския район на първо място са пешеходният и рекреативният планински туризъм, а на второ – културно-историческият, фестивалният и творческият.

Това не е задължителна норма, а експертен ориентир за бъдещите регионални стратегии и продуктово брандиране. Концепцията изрично казва, че специализацията не ограничава районите и общините да развиват туризма в друга посока (Министерство на туризма).

В архива на сайта победителите в категорията Туристическа дестинация на конкурса „Годишни награди в туризма“ са подредени по години.

Източници

  1. Закон за туризма, актуален текст (последно изменен с ДВ, бр. 87 от 24.09.2026 г.), чл. 15–22 — Закон за туризма
  2. Концепция за туристическо райониране на България (страница на министерството, 21.03.2015) — Министерство на туризма
  3. Концепция за туристическо райониране на България (документ) — Министерство на туризма
  4. Частична предварителна оценка на въздействието на проект на ЗИД на Закона за туризма (ОУТР), 10.09.2021 — Министерство на туризма
  5. Решение № 153 на Министерския съвет от 24 февруари 2012 г. за обявяване на Списък на курортите в Република България (ДВ, бр. 18 от 2012 г.) — Държавен вестник

Още по темата

Редакция на Туристически летопис

Туристически летопис е малък екип, който работи от София, България. Пишем за наградите и дестинациите в българския туризъм и посочваме официалния източник на всеки резултат.

За нас · Как работим · Всички материали

Резултатите и данните са по официалните съобщения, посочени в източниците. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@tourismawards.bg.